Той е български поет и публицист и е основен представител на експресионизма в българската литература.
Баща е на детската писателка Леда Милева. В София има квартал наречен на неговото име, както и училища и улици в цялата страна.
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. След това е изпратен в 34-ти троянски полк като старши подофицер.
По-късно е назначен за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън, загиват всички освен Гео Милев. Намират го тежко ранен в главата. След войната са му направени над десет операции за възстановяване и му е поставено стъклено око.
След атентата в църквата Света Неделя извършен от Българската Комунистическа Партия е привикан за справка в полицията. Убит е заедно с други симпатизанти на левицата по време на Априлските събития през 1925 г. Разпознат е благодарение на изкуственото око при разпознаване на трупове от общ гроб след като комунистите завземат властта.
