146 години от превземането на Никополската крепост. До началото на Руско-турската война 1877–1878 г. Никопол е включен в отбранителната система на Османската империя. След обявяването на войната Високата порта започва ускорена работа по изграждането на укрепленията както в Никопол, така и в околностите му.
След десанта при Свищов главните сили на руската армия продължават настъплението, разделени в три отряда: Преден, Източен и Западен. Бързото придвижване на Предния отряд към старата българска столица Търново и освобождението на града на 7 юли 1877 г. е една от първите големи победи. Източният отряд, осигурявайки левия фланг, настъпва към Русе и успява да постигне равновесие на силите с най-мощната турска армия в района на крепостите Русе – Силистра – Варна – Шумен. Западният отряд получава задача да превземе Никопол и Плевен, да осигури десния фланг на действащата армия и с основните сили да се насочи към Балкана.
С оглед настъплението на Предния отряд към Търново, Никопол със своя гарнизон от около 10 000 души се очертава като сериозна опасност за тила на руските войски. Освен това, с подкрепления от Видин и Оряхово, Никополският гарнизон би могъл да прекъсне връзката на руската армия през Дунава.
Настъплението на руските войски към Никопол започва в 4 часа сутринта на 15 юли 1877 г. То се предхожда от масиран артилерийски обстрел. След тежки и непрестанни атаки, продължили през целия ден, руските части преодоляват съпротивата на противника и успяват да заемат позиции западно от Никопол, в близост до крепостта. Вечерта градът е плътно обкръжен. През нощта започва подготовка за щурм, но до сражение не се стига. Рано сутринта на 16 юли 1877 г. над крепостта се развява бяло знаме. Хасан паша излиза със свитата си и връчва ключа на крепостта лично на ген. Криденер. В руски плен падат около 7 000 войници и офицери, 113 оръдия, 10 000 пушки и 6 бойни знамена.
Жертвите от руската армия за победата при Никопол са около 1 200 убити и ранени. Следващата задача на Западния отряд е овладяването на Плевен.
