148 години от залавянето на Левски

Ръководството на Община Ловеч отдаде почит към Апостола на свободата в деня на неговото залавяне.

148 години от залавянето на Левски се навършват на 27 декември. Цветя бяха положени на историческата местност Пази мост край  Ловеч, място, свързано с последния път на Васил Левски към безсмъртието, както и в двора на Къкринското ханче.

На поклонението присъстваха заместник-кметовете на Община Ловеч Венцислав Христов и Даниел Колев, кметският наместник на с. Къкрина Иваничка Станчева, представители на Регионален исторически музей – Ловеч и жители на селото.

В дни на пандемия е още по-важно да не забравяме нашите национални герои, да знаем, че българите сме непримирими по дух и обединени заедно можем да преминем през всяка трудност. Това сподели по-рано днес кметът на Община Ловеч Корнелия Маринова.

Край местността Пази мост на 26 декември 1872 година става съдбовната среща на Васил Левски и Никола Цвятков с две турски заптиета. Левски се отбива встрани от пътя, за да не личи, че са заедно. При срещата, която станала при Пази мост, старшият стражар Али Чауш попитал Никола накъде отива и като чул, че пътува за Търново, го разпитал за другаря му. Заптието попитало Левски кой е и къде отива. „Отивам на лозето си да броя колко кола боклук са стоварили” – отговорил Левски и добавил: – „Аз тебе те познавам, ти не ма ли познаваш? Аз съм от Ловеч.” Стражарите си тръгнали към Ловеч, без видимо да се интересуват повече от пътниците.

За случката има различни интерпретации. Привържениците на тезата за предателството не отдават значение на срещата при Пази мост. За тях потерята в Къкрина е знаела отрано кого ще залови.

За опонентите им случката е ключова. Според тях заптиетата са се усъмнили в думите на Левски и са поостанали на моста. Може би думите на Левски са подбудили подозренията на старшия жандарм.

Християнин, който на връх Коледа е тръгнал да провери колко каруци оборска тор са му стоварили… Левски твърди, че е от Ловеч, а Али Чауш не го познава. Осъзнават, че са излъгани, връщат се в Ловеч и докладват на каймакамина. Той лесно съобразява къде да прати потерята – толкова окъснели пътници могат да отседнат само в Къкрина. Подозрения карат заптиетата да направят проверка. Рано на следващата сутрин те залавят Левски в Къкринското ханче.

 

Свързани статии

Back to top button