28 въпроса към Гешев и Кирил Петков в ЕП

28 въпроса, свързани основно със съдебната реформа, нарушения на човешки права, права на жени и на малцинства, са приготвили предварително евродепутатите членове на Групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на правото и човешките права за изслушването за България. Четири от въпросите са за главния прокурор, а останалите до премиера и правителството. Изслушването е насрочено за четвъртък преди обед в Европейския парламент в Брюксел и ще бъде проведено при закрити врати. Освен премиера в дискусията ще участват още министрите на правосъдието и на културата Надежда Йорданова и Атанас Атанасов, който отговаря за медиите, както и зам. главният прокурор Даниела Машева.

На Кирил Петков не са му спестени неудобни въпроси и той ще отговаря на питания за канадското си гражданство и закриването на специализираните съдилища до призивите за оставка на главния прокурор и намеса в съдебната власт. Евродепутатите не са пропуснали санкциите по закона „Магнитски“, наложени от САЩ, и липсващата ратификация на Истанбулската конвенция от името на България.

Ето и всички въпроси:

Въпроси към министър-председателя

Въпрос 1
С голяма загриженост проследихме публичните Ви изявления, в които внушавате, че „… нашата роля е да поставяме хора в прокуратурата, в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ)…“? Бихме искали да помолим за допълнителни разяснения по това изявление.

Бихме искали да поискаме писмено уверение, че съдебната реформа в България продължава и няма да се свежда само до персонални смени. В тази връзка бихме искали да попитаме за Вашата позиция по отношение на продължаващите призиви за оставка на главния прокурор и Вашето разбиране дали тези призиви не представляват пряко нарушение на принципа на разделение на властите и опит за оказване на политическо влияние върху независимостта на съдебната власт.

Въпрос 2
Бихте ли уточнили какви са очакваните последици от инициираните от 45-ото Народно събрание изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, насочени към закриване на Специализирания наказателен съд, Апелативния специализиран наказателен съд, Специализираната прокуратура и Апелативните специализирани прокуратури във възможно най-кратък срок?

Бихте ли коментирали опитите за въздействие върху съществуващите структури на съдебната власт? Какви биха били очакваните резултати от съдебните процеси срещу редица олигарси, заведени в тези специализирани съдилища? Как бихте гарантирали, че няма да се правят опити за оправдаване на обвиняеми, например представляващи мощни икономически интереси, които са заинтересовани от прекратяване на проверките?

Въпрос 3
Бихте ли коментирали Решение № 16 на Конституционния съд на Република България от 27 октомври 2021 г., в което се посочва, че назначаването Ви за министър на икономиката е противоконституционно, тъй като умишлено сте подписали декларация с невярно съдържание относно наличието на канадско гражданство? Според Конституционния съд „кандидатът за служебен министър Кирил Петков е бил наясно на тази дата, че заявлението му за отказ от канадско гражданство не е влязло автоматично в сила“.

Въпроси към министъра на правосъдието

Въпрос 4
Бихме искали да поискаме допълнително разяснение на изявленията, които направихте по отношение на главния прокурор, г-н Гешев – като заявихте, че „за реакция е задействан целият възможен арсенал, с който разполагат изпълнителната власт и Народното събрание“. Освен това, когато встъпихте в длъжност като министър на правосъдието, направихте изявления, че върху прокуратурата ще бъде упражнен натиск чрез бюджета ѝ. Бихте ли ни дали допълнително обяснение на тези изявления във връзка с принципите на правовата държава, разделението на властите и независимостта на съдебната власт? Какви стъпки възнамерява да предприеме министерството, за да не се оказва политически натиск върху независимата съдебна власт?

Въпроси към министър-председателя и към министъра на правосъдието съвместно

Въпрос 5
Възнамерявате да проведете редица реформи, както заявихте преди и след избирането си. По-специално, какви съдебни реформи възнамерявате да предприемете? Що се отнася до функциите на главния прокурор, какво ще предложите, за да приведете функционирането на тази служба в пълно съответствие с релевантната съдебна практика на ЕСПЧ, както и с препоръките на Венецианската комисия и Европейската комисия?

Въпрос 6
Ще се ангажира ли Вашето правителство винаги да се консултира с Венецианската комисия и да следи за изпълнението на нейните препоръки по отношение на всички съдебни и конституционни реформи, предложени в България?

Въпрос 7
В предишните ни въпроси към предишното българско правителство повдигнахме въпроса за нарушаването на правата на ромското население, по-специално в контекста на мерките срещу COVID. Какво ще направи правителството, за да подобри положението на ромите в България? По-специално, какви действия ще предприеме вашето правителство, за да гарантира, че ромите ще имат по-голямо доверие в правоприлагащите органи и в органите, в които могат да подават жалби, като например Комисията срещу дискриминацията? Ще се ангажирате ли да се въздържате от всякакви изрази, заклеймяващи ромите в България?

Въпрос 8
Както се споменава в различни доклади на Европейската комисия и GRECO, борбата с корупцията трябва да стане по-успешна, особено по отношение на високопоставени служители и политици. Какви планове възнамерява да представи Вашето правителство, за да засили борбата с корупцията? Ще се ангажирате ли да изпълните всички препоръки на GRECO? И ще вземете ли добри практики от други държави-членки на ЕС в борбата с корупцията? Ако да, кои?

Въпрос 9
По отношение на санкциите, предприети от САЩ срещу български длъжностни лица по силата на закона „Магнитски“, как Вашето правителство възнамерява да предприеме последващи действия във връзка с тях? Ще доведат ли тези санкции до допълнителни разследвания? Установени ли са контакти с американските власти във връзка с тези санкции?

Въпрос 10
Що се отнася до правата на жените, ще се заеме ли вашето правителство с проблема с ниския процент на докладване на домашното насилие, както съобщава EIGE (Европейски институт за равноправие на половете бел. авт.)? Ще се ангажира ли Вашето правителство с ратифицирането на Истанбулската конвенция?

Въпрос към министъра на културата

Въпрос 11
Що се отнася до свободата и плурализма на медиите и прозрачността на крайната собственост на медиите, ще представите ли предложения, които да решат дългогодишните проблеми в тази област, повдигани многократно от европейски институции като Съвета на Европа и в Монитора на медийния плурализъм на ЕС?

Въпроси към главния прокурор Иван Гешев

Въпрос 12
По време на мисията на DRFMG (Мониторинговата група на LIBE) в България през септември 2021 г. Прокуратурата не беше в състояние да предостави актуална информация по няколко дела с висок обществен интерес. Бихте ли ни информирали за актуалното състояние на т.нар. разследване „Барселона гейт“, както и на т.нар. разследване „Златните кюлчета“, за които се твърди, че са свързани с бившия министър-председател Борисов? Като имате предвид, че първите медийни публикации, разкриващи евентуално участие на бившия министър-председател в корупционни схеми, се появиха преди почти 2 години, какви са основните причини, които пречат на прокуратурата да приключи работата по тези две дела?

Въпрос 13
От години насам се съобщава, че корупцията по високите етажи на властта в България е свързана с финансирането от ЕС на големи инфраструктурни проекти, по-специално изграждането и реконструкцията на високоскоростни пътища. Неотдавна Министерството на вътрешните работи обяви, че е открило голяма корупционна схема, прилагана по един от основните български магистрални пътища – „Хемус“, в която се твърди, че са изчезнали милиарди евро. Въпреки че разследването все още е в ход, в медиите се появиха публикации, представящи нежеланието на прокуратурата да даде ход на разследването, тъй като е отказала да предостави свидетелска защита на един от основните свидетели по схемата. Статутът на защита на свидетел е бил използван в миналото и е широко приет инструмент на наказателното производство в много държави-членки. Какво е настоящото състояние на разследването и какви са мотивите, довели властите до заключението, че не е необходимо да се предоставя защита на свидетелите?

Въпрос 14
Какви конкретни действия ще предприеме главният прокурор, за да гарантира правилното разследване на насилието срещу журналисти?

Въпрос 15
Номинирането на българските делегирани прокурори в Европейската прокуратура се оказа доста голямо предизвикателство. През март 2021 г. Европейската прокуратура обяви, че 7 от първоначалните 10 кандидати на България не отговарят на необходимите изисквания и през април 2021 г. главният прокурор на Европейската прокуратура официално поиска нова номинация. През следващите месеци прокуратурата продължи да не приема някои от предложените от България кандидати, като за последно през януари 2022 г. прокуратурата обяви, че г-жа Анита Джамалова не отговаря на необходимите изисквания, определени в Регламента за прокуратурата. Как беше организирана процедурата по номиниране? Като имате предвид важността на работата на ЕПОО, какво доведе до толкова много неточности и пропуски в процедурата по номиниране?

Допълнителни въпроси към българското правителство

Въпрос 16
По време на предизборната кампания реформата на съдебната система и по-специално реформата на функциите на главния прокурор заемаха централно място в платформите на почти всички политически групи. Бихте ли могли да предоставите информация за това как точно новото правителство възнамерява да реформира съдебната система, включително проблемите, посочени в Доклада на Комисията за върховенството на закона от 2021 г. – какви мерки ще бъдат приложени и в какви срокове?

Въпрос 17
Възнамерява ли новото правителство да реформира Министерството на вътрешните работи? Бихте ли уточнили какви организационни и функционални реформи ще бъдат осъществени и в какви срокове?

Въпрос 18
Борбата с корупцията по високите етажи на властта в България представляваше постоянно предизвикателство през последните 10 години. Бяха осъществени много реформи и въпреки това България не успя да постигне необратими резултати и солидни постижения. Как новото правителство ще се справи с това предизвикателство? Какви реформи ще въведе?

Въпрос 19
Свободата на медиите в България се влоши значително след присъединяването към ЕС. За по-малко от 15 години България слезе от 34-то място в Световния индекс за свобода на медиите на 112-то място. Много европейски и международни организации съобщават за висока степен на медийна концентрация и липса на прозрачност при разпределянето на средствата от ЕС и публичното финансиране за медиите. Какви конкретни действия ще предприеме новото правителство, за да се справи с тази ситуация, особено за прекратяване на кампаниите за очерняне и тормоз от страна на държавата, както и на сплашването и насилието, посочени от „Репортери без граници“? Как новото правителство ще гарантира правилното разследване на случаите на насилие срещу журналисти? Как оценявате ролята на Националния съвет за електронни медии и особено ролята му за наблюдение на промяната на собствеността на медиите и прозрачността на финансирането им?

Въпрос 20

През последните години броят на делата SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation eng. – стратегически съдебни дела за заглушване на свободното слово бел. авт.) срещу журналисти се увеличи значително. Има ли национален орган или организация, която да анализира и следи отделните случаи? Планира ли новото правителство някакви законодателни промени, които да ограничат възможностите за водене на подобни дела срещу журналисти?

Въпрос 21
На 11 януари 2022 г. Европейският съд по правата на човека публикува решение на Камарата, според което в България има системни недостатъци в правните гаранции и процедурите за надзор около тайното наблюдение. В това решение Съдът констатира, че липсва подходящ съдебен надзор и ясна регламентация на случаите, в които може да се използва регламент за тайно наблюдение. Освен това изглежда, че надзорът от страна на властите по отношение на използването на специални разузнавателни средства не е независим. Запазването и съхраняването на комуникационни данни също е проблематично. Това съдебно решение поставя под сериозно съмнение практиката на използване на специални разузнавателни средства през последните 10 години. Как българските власти ще отговорят на недостатъците, установени от ЕСПЧ? Ще извършите ли национална проверка на използването на такива следствени средства, за да установите дали установените законодателни пропуски са довели до злоупотреба с такава информация на практика? Какви законодателни изменения ще бъдат предложени, за да се отговори на опасенията, повдигнати от ЕСПЧ?

Въпрос 22
На 11 ноември 2021 г. Съдът на Европейския съюз постанови решението си по дело C 852/19, с което Европейската заповед за разследване (ЕЗР) стана почти неприложима в България. Други държави членки не могат да изпълнят ЕЗР, издадена от българските органи, тъй като българската ЕЗР нарушава основните принципи на правото на ЕС и на Директива 2014/41, по-специално поради липсата на средство за правна защита. Как това съдебно решение се отразява на текущите разследвания? Какви изменения планира да въведе новото правителство на национално равнище, за да гарантира ефективното и безупречно транспониране на Директива 2014/41?

Въпрос 23
Какви мерки ще въведе новото правителство за справяне със системните и постоянно нарастващи случаи на насилие, основано на пола, в светлината на решението на Конституционния съд от 2018 г. за несъответствие на Истанбулската конвенция с българската Конституция?

Въпрос 24
В края на октомври 2021 г. десни активисти нападнаха общностния център на ЛГБТИ общността Rainbow Hub в София, България. Това се случи няколко дни след като беше входирана петиция с над 8000 подписа в подкрепа на добавянето на анти-ЛГБТИ престъпления от омраза в българското законодателство. Освен разследването и наказателното преследване на извършителите на нападението, какви мерки бяха приложени, за да се ограничат престъпленията от омраза и да се предотврати анти-ЛГБТИ реториката?

Въпрос 25
На 14 декември 2021 г. Съдът на ЕС обяви решението си по дело C-490/20, с което задължи българските власти да дадат гражданство на бебето на еднополова двойка. Как българските органи ще се отнесат към решението на Съда? Планират ли се някакви общи реформи с цел подобряване на правата на еднополовите двойки?

Въпрос 26
Ще предприеме ли новото правителство действия по въпросите, свързани със златните паспорти и визи към тази дата?

Въпрос 27
Ще промени ли новото правителство действащия режим на масово съхранение на данни, въведен по време на пандемията от COVID-19?

Въпрос 28
Има ли новото правителство някакви планове във връзка с гражданското общество и пространството на гражданското общество?

Източник:
offnews
Новините на Плевен Нюз - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно следвайте ни и в Twitter, Youtube. Последвайте ни и в Google Новини! Изпращайте снимки и информация на plevennewss@gmail.com по всяко време на денонощието!
Back to top button