Навършват се 97 години от рождението на Катя Попова

Днес се навършват 97 години от рождението на световноизвестната оперна прима Катя Попова. Регионалният исторически музей в нейния роден град Плевен пази ценни реликви за певицата, каза за БТА музейният специалист Анелия Първанова.

Тя уточни, че в центъра на историческата зала е поставено дареното на музея лично пиано на оперната дива, което до ден днешен се използва от участниците в Международния музикален фестивал „Катя Попова“. Музейният специалист посочи, че Катя Попова покорява парижката публика за първи път на 17 май 1957 г. в ролята на Манон от едноименната опера на Масне, а в музейния фонд на Плевен съхраняват неин костюм за тази роля. Той е подарен от Националния академичен театър за опера и балет София. Първанова отбеляза, че първият голям международен успех на Катя Попова е Първата награда и златният медал от Световния младежки фестивал в Букурещ, които също са показани в експозицията.

На 20 ноември 1966 г. Катя Попова е играла последния си спектакъл в София в ролята на Мими в „Бохеми“, след което на 24 ноември 1966 г. самолетът, с който отпътува за Прага е катастрофирал край Братислава и така си отива много рано едно от най-ярките имена от съзвездието наши оперни певци, посочи Първанова. По думите й музеят притежава нейни снимки, дарени от сестра й Диана Попова, които са направени три дни преди това трагично произшествие, което отнема живота на голямата артистка.

В музея на Плевен се намира част от бронята на катастрофиралия самолет. Показани са също снимки в ролята й на Ксения от операта „Борис Годунов“, ролята на Мими от „Бохеми“ и от операта „Майстори“ на Парашкев Хаджиев.

Музейният специалист подчерта, че Катя Попова е завършила с пълно отличие консерваторията в София и е назначена за солистка в Софийската народна опера след конкурс, като е избрана сред 70 кандидати. На 3 ноември 1947 г. тя е дебютирала в „Продадена невеста“ от Сметана, а в продължение на осем години се е развивала в роли от опери на Доницети, Чайковски, Моцарт, Бизе, Пучини, Мусоргски, Гуно, Бородин. През 1955-1956 г. е специализирала в Москва, след което се е завърнала в София.

През 1957 г. генералният директор на парижките оперни театри вижда Катя Попова в ролята на Маргарита в операта „Фауст“ на Гуно в Софийската опера и очарован от нейните качества веднага я ангажира за ролята на Манон в Париж, където изгрява нейната световна слава, отбеляза Първанова. В тази роля и в още няколко други певицата има поредица от гастроли през 1958 г. и 1959 г. в Париж. Става прочута по цял свят с концерти и оперни спектакли в Европа, Азия и Америка, а у нас е удостоена с много отличия, част от които се пазят в плевенския музей. До тях е съхранен и фотос на Катя Попова от последния й концерт с песни от Григ, изнесен на 18 октомври 1966 г. Ценен експонат е нейната лична концертна рокля за ролята й във „Фауст“, изработена по скици на оригинала.

Първанова подчерта, че приживе Катя Попова не е забравяла родния град, където от дете е била редовна участничка в училищни пиески, а от седемгодишна е започнала да учи пиано. Преди да започне международната си кариера тя е помогнала за създаване на Държавния симфоничен оркестър в Плевен, който изнася първия си концерт на 6 септември 1953 г. Катя Попова често е била солистка на състава.

С нейно съдействие в Плевен са гостували оперни колоси като Николай Гяуров, Димитър Узунов, Николай Гюзелев, Любомир Бодуров и др. По инициатива на Катя Попова в Плевен е бил открит и филиал на Софийската опера, който на 8 юни 1965 г. е представил операта „Травиата“ с нейно участие. Певицата съдейства и за създаване на Международния музикален фестивал „Лауреатски дни“, който започва бляскаво с нейно участие през 1966 г, а след смъртта й носи нейното име, изтъкна Анелия Първанова.

Свързани статии

Back to top button