В бунтовното средногорско село Петрич на 10 май бе отбелязана 149-та годишнина от избухването на Априлското въстание. За да почетат героите, дали живота си за свободата, тук дойдоха много хора от Средногорието. Сред тях бяха заместник областният управител на Софийска област Цанко Цаков, кметът на община Златица Любомир Цветков, командирът на военно формирование 42600-Мусачево подполковник Илиян Кръстев и кметовете на близките села. Официалните лица и гражданите се поклониха пред паметта на загиналите петричани на паметник „Камбана“, съобщи информационният сайт RNews.bg.
В местността „Боището“ край селото, където въстаниците водят своите неравни битки с османския поробител, се състоя възстановка на събитията от пролетта на 1876 година. Над 100 участника от различни регионални клубове на НД „Традиция“ пресъздадоха драматични моменти от този период.
Село Петрич е най-старото известно селище в Златишко-пирдопската котловина, затворена между Стара планина и Средна гора, и ридовете Гълъбец и Козница. Първите писмени сведения за селото са от 1114 година във византийски източници. В навечерието на Априлското въстание селото наброява над 1600 жители и тук кипи бурен живот. Над 100 са дюкяните и занаятчийските работилници, училището е на три етажа.
Разположен в труднодостъпен планински район Петрич заедно със своите 22 махали се превръща в опорен пункт на IV Революционен окръг. Трима представители на селото взимат участие в Общото събрание в местността „Оборище“, край Панагюрище, на което се взима решение за вдигане на въстанието. В селото се създава революционен комитет, който започва подготовка на въстанието. Само ден след неговото обявяване в Копривщица, на 21 април Петрич въстава.
Веднага към селото се насочва въоръжен турски башибозук от района. Петричани успяват да отблъснат атаката, но опасявайки се от нови нападения искат помощ от Георги Бенковски. Апостолът се отзовава и на 23 април, когато се чества големия християнски празник Гергьовден (по стар стил), пристига в селото със своята Хвърковата чета. Войводата е посрещнат ентусиазирано от местните хора.
Жителите се готвят да посрещнат турците заедно с Хвърковатата чета. Копаят се окопи, камбаната на черквата е претопена и се леят куршуми от метала. На 24 април селото отново е нападнато от башибозуци и черкези. Първоначално турците успяват да напреднат, но Бенковски нарежда контранастъпление и повежда с извадена сабя въстаниците в атака. След оспорвана битка противникът дава жертви и се оттегля. Това е първата победа на Хвърковатата чета във въстанието, но петричани губят Петър Балов, който е първата жертва в Априлското въстание.
На следващия ден редовна турска войска се насочва към селото. Започва неравна битка, в която допълнително се включват 105 въстаници пристигнали от Панагюрище. След два часа люта битка предводителят на османците е убит и те отново са принудени да отстъпят. След сражението Георги Бенковски с Хвърковатата чета заминава за връх „Еледжик“, за да помогне на местните въстаници.
След ново нападение на турската войска въстаниците в селото са разбити и селото е подложено на погром. В сраженията и последвалите издевателства над мирното население загиват 172 души, сред които десетки жени и деца. Селото е опожарено, училището и църквата са разрушени. От 332 къщи в селото, оцеляват едва 27.
Въстаналите бедни селяни от Петрич с живота си дадоха своя принос за постигнатата свобода на Отечеството. Потушеното със сила и жестокост Априлско въстание предизвиква вълна от съпричастност и подкрепа в цяла Европа и Русия.
По повод подвига на петричани Захари Стоянов пише:
„Тия държат първо място между ония села, които изградиха темела на българската свобода с пепелището на своето село.“
