Доц. Ваня Мичева: Книгата „Българските азбуки“ разкрива историческата истина за глаголицата и кирилицата

Книгата „Българските азбуки“ разкрива историческата истина за глаголицата и кирилицата. Това каза пред репортер на БТА доц. Ваня Мичева от Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ при Българската академия на науките /БАН/, която днес бе гост-лектор на премиерата на изданието в Плевен.
Книгата е дело на авторски колектив от учени и изследователи с ръководител акад. Васил Николов от БАН и СУ „Св. Климент Охридски“. Домакин на събитието, което се проведе в хибриден формат, бе Медицинският университет.

„Истината за българските азбуки, която разкрива книгата и която българската наука отстоява от години в много свои публикации, но те не са широко разпространени сред обществеността е, че има две български азбуки – глаголица и кирилица“, подчерта доц. Мичева, която участва в представянето чрез телемост с Института за български език към БАН. Тя добави, че глаголицата, по-старата азбука, е дело на Константин-Кирил Философ, а кирилицата е създадена в Плиска от кръга книжовници около цар Симеон. „Но най-важната истина, която българите не знаят, дори и в училище това не се изучава добре е, че кирилицата е азбука, която стъпва върху глаголицата, т.е. тя използва тъкмо глаголическите букви за тези български звукове, които ги няма в гръцката азбука“, поясни доц. Мичева. По думите й кирилицата е една особена азбука, „защото взема знаци от две азбуки – 24 от гръцката, която е майка на всички азбуки в западната цивилизация, а другите 14, които са точно за българските специфични звукове като ч, ж, ш и други, са взети от глаголицата“.

Премиерата на книгата в Плевен бе организирана по инициатива на Регионалния академичен център и в сътрудничество с БАН и Медицинския университет. Тя се проведе в навечерието на 47-та годишнина от основаването на висшето училище, чийто патронен празник съвпада с Деня на будителите. Модератор на събитието бе доц. Теодора Вълова, която подчерта, че книгата е написана на достъпен език като по този начин историческата истина за българските азбуки ще може да достигне до по-широк кръг от читатели.
„Българските азбуки“ ще бъде преведена на английски език и разпространена до българските посолства и културни центрове зад граница.