Връщането в офиса – предстояща задача с много неизвестни

Последните дни на лятото обикновено са свързани с вълненията около тръгването на училище. Тази година е малко по-различно. Възрастните се вълнуват дали отново ще работят от офиса или не, дали удобното домашно облекло ще бъде заменено с костюми и „токчета“, а емотиконите – с реално общуване с колегите.

Напредването на ваксинационната кампания срещу Ковид-19, макар и с големи различния между отделните страни, даде надежда на работодателите, че скоро ще могат да върнат служителите по бюрата. След година и половина пандемия стана ясно, че дистанционният труд може да е много по-ефективен, отколкото се мислеше по-рано, но все пак прякото общуване е необходимо за плавната и производителна дейност във фирмите, за синхронизирането на екипите и развитието на корпоративната култура.

Дори Zoom, най-популярната платформа за конферентни срещи по време на пандемията, иска да върне служителите си в офиса, макар и чрез хибридна система на разпределение на времето между работа от служебните помещения и от вкъщи.

Данни на Google за мобилността през август показват, че активността в офисите все още е била много под обичайните равнища.

Във Франкфурт заетостта на офис пространствата е с 36% под предпандемичното ниво или приблизително колкото в Сингапур (-33%). В Ню Йорк и Лондон показателят е съответно с 55% и 51% под стойностите отпреди пандемията. Същевременно в Хонконг вече почти не се работи хоумофис – там само 3% от служителите не са се върнали на работните си места.

Вариантът Делта на коронавируса наруши плановете на компании от цял свят през септември и октомври да посрещнат служителите си в офиса. Бързото увеличаване на новите случаи, дори в страни с високи нива на ваксинация срещу Ковид-19, създаде значителна несигурност и много от тях все още не са представили графици кога и при какви условия работните помещения ще започнат отново да се пълнят.

В САЩ редица корпорации отложиха плановете си от средата на септември за октомври или дори за началото на 2022 догодина, включително Apple. В Европа, където през последните седмици ограниченията бяха смекчени, много работещи очакват края на ученическите ваканции, за да се върнат на бюрото. В Азия властите колебливо отменят ограниченията, които допринесоха за овладяване на епидемията.

Ваксините – задължителни или препоръчителни според работодателя

С надежда да върнат в офисите поне част от кадрите по възможно най-безопасен начин, работодателите трескаво търсят баланс между изисквания и препоръки, ваксини и предпазни мерки, a стимулите за ваксиниране варират от бонуси до допълнителни почивни дни и гъвкаво работно време.

Швейцарската банка Credit Suisse нареди на неваксинирания си персонал в САЩ да работи от вкъщи след 7 септември, отлагайки пълното връщане в офисите поне до 18 октомври.

Глобалната инвестиционна компания Vanguard предлага на служителите си 1000 долара, за да се ваксинират.

Авиокомпания Delta Air Lines избра „метода на тоягата“ и възнамерява да удържа на персонала си по 200 долара месечно от здравните им застраховки, ако не се имунизират.
Засега задължителните ваксини като цяло се свеждат до САЩ и други страни от системата на англосаксонското право като Австралия и Великобритания.

В континентална Европа нещата са различни и европейските компании засега нямат правно основание да задължат служителите си да се ваксинират, което според някои експерти влиза в противоречие със задължението им да осигурят безопасна работна среда.

В Германия, например, се обсъжда дали изискването за поставена ваксина може да бъде заложено в трудовите индивидуални или колективни договори, а дебатите дали това не би нарушило значително правата на личността и физическия интегритет продължават. На европейските работодатели е разрешено да насърчават ваксинацията и да предоставят на служителите си разяснителна информация за ваксините.

Някои страни в Европа все пак въведоха юридическа база, която дава право на работодателите в определени сектори да изискват ваксинация. Във Франция за 1,8 милиона служители вече е задължително да имат здравен сертификат, който да удостоверява, че са ваксинирани срещу коронавируса, скоро са преболедували или имат отрицателен тест, а Гърция възнамерява от 1 септември да направи ваксините задължителни за здравните работници.

Офисът вече няма да бъде същият. Самата работа в офиса ще се промени в редица отношения, прогнозират експерти.

На първо място, все повече се налага гъвкава концепция за разпределяне на работното време между дома и служебните помещения. Според проучване на консултантската компания EY 81% от работещите биха предпочели вече да не прекарват всичките дни от работната седмица в офиса. Някои са склонни на три до четири дни седмично, а други – само на един или два дни. Наблюдава се всеобщо желание поне част от работата да продължи да се върши от вкъщи. Причините са различни: семейни задължения; желание за по-голям личен контрол над разпределението на времето; необходимост времето за пътуване да бъде оползотворено по-добре.

Тази концепция дава нови възможности и на работодателите, например да свият разходите, като наемат по-малки офис площи. Някои компании изискват от служителите си предварително да си резервират работно място за дните, които възнамеряват да присъстват в помещенията. Така не само контролират присъствеността да не надминава определен процент от капацитета и да се осигури необходимата дистанция, но и могат да заложат по-малко единици служебна техника, което съответно изисква по-малко консумативи и разходи за поддръжка.

Общите зони ще изглеждат и ще се използват различно – от задължително носене на маски до ограничения в използването на съоръжения, които налагат по-голяма физическа близост, като асансьори и кухненски кътове, и по-силно навлизане на безконтактно работещи устройства, включително диспенсъри и кошчета за боклук.

Офис модата също неизбежно ще се промени. Очаква се налагане на по-неформален стил и разчупване на правилата за служебното облекло.

„Ще бъде трудно след хоумофиса хората отново да бъдат убедени да сложат кафяви обувки и костюм“, отбелязва шефът на Adidas Каспър Рорстед.

„Повече от година живяхме без външни предписания за начина си на обличане и без облеклото ни да бъде оценявано от другите. Това време засили личното ни отношение към дрехите, които носим. Обличахме се, както си искаме, и сами си давахме одобрение. Това утвърждаване „отвътре“ вместо „отвън“ засили връзката ни с нас самите и самооценката ни“, казва д-р Доун Карън, психоложка на модните тенденции и автор за издания като „Лондон таймс“ и „Ню Йорк таймс“. /БТА-ИКОНОМИКА ЕКСПРЕС/ ЕС/ЦМ/

Свързани статии

Back to top button