УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен

УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ в Плевен е най-голямата болница за болнична помощ в Северна България и най-старата болница в страната. Лечебното заведение води началото си от 1865 г., разполага с над 60 специализирани клиники и отделения и обслужва над 43 000 пациенти годишно.

Основна дейност на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“

Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ – Плевен извършва диагностика и лечение на заболявания по всички профили на медицинските специалности, осигурява денонощна медицинска помощ по над 40 специалности и предоставя високоспециализирани консултации на пациенти от други лечебни заведения. Болницата е включена в програмата за донорство на органи и тъкани за трансплантация.

Лечебното заведение е основна клинична учебна база на Медицинския университет – Плевен. Болницата провежда обучение на студенти, стажант-лекари, специализанти и специалисти по здравни грижи по 47 клинични специалности и 6 направления в областта на здравните грижи.

Структура на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“

Болницата разполага с две основни клинични бази – на бул. „Георги Кочев“ 8А и на бул. „Владимир Вазов“ 91, плюс самостоятелни обекти за ортопедия и травматология и психиатрични клиники в ж.к. „Сторгозия“.

Консултативно-диагностичният блок включва 11 приемни и консултативни кабинета, специализирани медико-диагностични лаборатории и диспансерни отделения. Стационарният блок включва над 60 клиники и отделения по акушерство и гинекология, по всички профили на вътрешните болести – пневмология, кардиология, нефрология и диализа, хематология, ендокринология, гастроентерология и токсикология, по хирургия – коремна, гръдна, пластично-възстановителна, съдова, детска и онкохирургия, както и по урология, ортопедия, оториноларингология, офталмология, неврология, детски болести, инфекциозни болести, кожни болести и психиатрия. Мултипрофилното спешно отделение работи от 2007 г. и е акредитирано на III-то ниво на компетентност по стандарт „Спешна медицина“ с оценка „Отличен“.

Модерно оборудване и технологии

Болницата разполага с роботизирана хирургична система Da Vinci X. Четири хирургични екипа работят с робота в областта на онкологичната хирургия, урологията и онкогинекологията. На 25 юни 2025 г. екип на болницата извърши първата в България робот-асистирана операция на рак на гърдата – мастектомия с реконструкция.

УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ разполага с ангиографска система Philips Azurion 3 M15, ЯМР GE Signa HDxt 1.5T, дигитален мамограф Mammomat Revelation с 2D и 3D томосинтеза и лазерна система Quanta-Cyber Ho 100W за лечение на бъбречно-каменна болест. Клиничната лаборатория работи с имунологичен анализатор MAGLUMI X6 с капацитет до 600 теста на час. Болницата разполага с действащ линеен ускорител, а по Плана за възстановяване и устойчивост е осигурено финансиране за втори линеен ускорител.

Болницата извършва образна диагностика – ехография, ехокардиография, компютърна томография, ангиография, сцинтиграфия и мамография, лабораторни, микробиологични, вирусологични, имунологични, алергологични и морфологични изследвания, ендоскопски диагностични и лечебни процедури, рехабилитационни програми и физикална терапия.

Акредитации

Мултипрофилното спешно отделение и Клиничната лаборатория са акредитирани с оценка „Отличен“ от Министерството на здравеопазването. Клиничната лаборатория притежава сертификат от Българското дружество за осигуряване на качеството в медицинските лаборатории. Неврологичната клиника е носител на „Златен сертификат“ на Европейската организация по инсулти (ESO) за 2018 г. за резултати в интравенозната тромболиза.

Статистика

През 2024 г. болницата е приела 43 258 пациенти – с около 3 000 повече спрямо 2023 г. Спешното отделение е обслужило 28 485 пациенти, а Консултативно-диагностичният блок е извършил 112 142 прегледа. В Акушеро-гинекологичния комплекс са регистрирани 1 158 раждания. Хирургичната активност е нараснала с 720 операции спрямо предходната година.

История на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“

Болницата е създадена през 1865 г. по лично нареждане на Митхат паша – тогавашен управник на Дунавския вилает. Строежът е построен на мястото на имарета (сиропиталището) на Гаази Али бей. За строежа е повикан телеграфно от Русе видният военен хирург д-р Ла Брюс, който става и първи управител. Болницата отваря врати с 40 легла и персонал от лекаря и двама слуги. Д-р Ла Брюс умира от дифтерит на 12 октомври 1869 г. при изпълнение на дълга си. Первото документално сведение за болницата е от бр. 10 на вилаетския вестник „Дунав“ от 5 май 1865 г.

Наследник на д-р Ла Брюс е швейцарецът д-р Роберт Гейзер, управител от 1869 до 1877 г. По време на Руско-турската война (1877–1878) на Плевенския фронт работят проф. Николай Пирогов, проф. Николай Склифосовски, проф. Сергей Боткин и проф. Карол Давила.

След Освобождението болницата е поета от д-р Георги Странски – роден на 13 август 1847 г. в Калофер, завършил медицина в Букурещ, близък приятел на Христо Ботев. Д-р Странски е първият български управител на болницата (1878–1879). Той е и единственият комисар на Южна България при Съединението (1885), след което заема постовете министър на вътрешните и министър на външните работи. Умира на 17 януари 1904 г. Болницата получава неговото ime през 2005 г. по повод 140-годишния юбилей с решение на Министерството на здравеопазването.

Сред следващите управители е д-р Алеко Друмев – роден в Свищов, завършил в Монпелие, Франция, управител в четири периода между 1879 и 1896 г. и автор на първия Правилник за вътрешния ред от 1879 г. Д-р Едмунд Бжежински – поляк-емигрант и пръв лекар чужденец в Плевен след Освобождението – ръководи болницата в периодите 1888–1889 и 1893 г. Д-р Стефан Козаров, завършил Киевския университет, управлява болницата от март 1897 г. в продължение на 15 години. По негово инициативе са назначени първите милосърдни сестри (1897) и е основано дружеството „Св. Панталеймон“ за подпомагане на бедните болни. Д-р Козаров умира от коремен тиф на 11 октомври 1913 г. при изпълнение на дълга си.

На 7 юли 1896 г. болницата се премества в 7 новопостроени павилиона с 80 легла на днешното си местоположение.