Улпия Ескус - древноримски град край Гиген

Улпия Ескус (на латински: Ulpia Oescus) е един от най-значимите градове на римската провинция Долна Мизия (Moesia Inferior). Днес останките от този древноримски център се намират край село Гиген, община Гулянци, област Плевен, превръщайки мястото в важен археологически обект и туристическа дестинация.

Първите следи от живот в района датират от къснобронзовата епоха (XIII–XI в. пр.н.е.) и желязната епоха (X–VI в. пр.н.е.), когато тук живеело племето трибали, за което свидетелства и Клавдий Птолемей. Река Искър, вливаща се в Дунав недалеч от града, в Античността носела името Ескус. Затова първото голямо селище в региона било познато като „Ескус на трибалите“ (Oescus Triballorum).

След римската окупация в Ескус е разположен V Македонски легион, попълнен с новобранци от провинция Македония. Първоначално е построен дървено-землен лагер, а впоследствие – масивна каменна крепостна стена. В съответствие с римската традиция близо до лагера възниква и ветеранско селище (канаби), където се заселвали освободени легионери.

През 106 г., след победата на император Траян над даките, Ескус получава статут на град-колония – най-високото ниво на римското провинциално управление. В чест на бащата на императора, Улпиус, градът приема името Улпия Ескус.

В границите на крепостните стени площта на Улпия Ескус възлизала на 18 ха („Ескус I“), а през III–IV в. се разширила с още 10 ха на запад („Ескус II“). Градът се утвърдил като стратегически транспортен център – станция на Крайдунавския път и ключова връзка със Сердика и Никополис ад Иструм.

През 328 г., при управлението на император Константин Велики, тук е изграден Константиновият мост над Дунав, свързващ Улпия Ескус със Сукидава. За освещаването на моста лично присъствал императорът, който останал в града няколко дни за празненствата.

Улпия Ескус е един от малкото градове в Римската империя, чийто форум е украсен с четири храма – на Юпитер, Юнона и Минерва откъм юг, и на Фортуна откъм север, изграден от местното занаятчийско сдружение. През 343 г. епископът на Ескус участва в Сердикийския събор, а в централната част на града археолозите откриват останки от раннохристиянска базилика (V–VI в.) с изящна подова мозайка.

Разрушаването на Улпия Ескус настъпва през VI в., след серия варварски нашествия, предимно от аварите. Животът на това място се възстановява едва през X–XII в., когато върху руините възниква средновековно българско селище. В този период върху основите на храма на Фортуна е построена малка едноапсидна кръстокуполна църква.

Днес Улпия Ескус е ценен археологически обект, който свидетелства за величието на Римската империя и културното наследство на Северна България. Посещението му е незаменимо изживяване за всеки, който иска да се потопи в древната история на региона.